Добре дошли в нашия сайт!

48. основно училище „Йосиф Ковачев” е основано през 1907 г.

Първото му име е „Генерал Столетов”, а по-късно приема името на Йосиф Ковачев - първият професор по педагогика в Софийския университет.

С Указ № 1225 от 20.05.1982 г. училището е удостоено с орден „Кирил и Методий” - ІІ степен.

От 1995 г. е специализирано в изучаването на чужди езици.

Сградата, в която се помещава е построена през 1911 година и впоследствие разширена през 1952 година.

Училището членува в Световен образователен форум.

Сътрудничи активно с Асоциация "Онгъл", Фондация „Заедно в час” и други неправителствени организации за осъществяване на дейностите си.

Из „Школска педагогiа, или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи от I. А. Ковачова. Частъ първа. Обща методика.”

Издава книжярницата Д.В. Манчевъ въ Пловдивъ, Свящовъ, Солунъ, 1873.

 Глава V

 ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА ЗА ОБУЧЕНИЕТО

 Само любовта мож’ да разгърне и спечале детинското сърдце и след. Само она мож’ да накара детето, да се хваща за работата охотно и енергически. В нея се состое психологическата тайна. Зарад това първото искание се состое в това.

 1. ОБУЧЕНИЕТО ДА СЕ ОМИЛЕ НА ДЕЦАТА

Нищо не мож’ да плене сърдцето на децата отсем онай учител, който помежду них действува с благ, весел нрав. Както пролетният ветрец, солнечните зраци и росата измамват посевите на землята, така и тоя нрав на учителят измамва пресният живот на малките деца – тия невинни ангелски душици. Само топлината воскреснува умрелият живот в природата, и само любовта разбудва заспалата сила в детето и я довожда до таква изпълнителна способност, каквато не е в состояние да произведат никакво методическо изкуство… (стр. 73)

 Щип,

На Св. Кир. и Методиа 1872 г.

 Йосиф Ковачев – бележит деец и просветител

1839-1898

 Патронът на нашето училище – Йосиф Антонов Ковачев, е роден на 14 януари 1839 г. в гр. Щип – Македония. Отрасва в семейство на занаятчия. Средата, в която расте, будна по онова време, със своя интерес към просветата, към новите за времето си идеи, оказва силно въздействие върху него. Й. Ковачев живее в тази среда до 16-17-годишна възраст и получава основите на образованието си. През първите години той се учи в Килийното училище, а след това – в новооткритото Взаимно училище. До 1855 г. е не само ученик, но и помощник на учителя си Грозданов. Тук набира известен педагогически опит, който му позволява да се отдаде на самостоятелна учителска дейност.

Учителства най-напред в село Гиляни (4 години), където оформя своя мироглед. Записва народни умотворения, пее в черковния хор, замисля да реформира учебните методи.

По това време у него се заражда и стремеж да продължи образованието си в Русия. Тъкмо през тези години в Македония работи и Димитър Миладинов. Й. Ковачев заживява с духа на новото време, като подпомага дейността на братя Миладинови.

По неизвестни причини, вместо да иде да се учи в Русия, както сам желае, Й. Ковачев е изпратен в Белградската духовна семинария. В Сърбия се запознава с някои педагогически идеи, идващи от западните страни. Оттук именно започва интересът му към физическото възпитание, на което той е горещ привърженик и пръв у нас разработва методиката на преподаването му.

След завършване на духовната семинария в Белград, Ковачев е студент в Киевската духовна академия (1863-1867). Тук изучава усърдно педагогиката не само от лекциите на преподавателите в Академията, но и от трудовете на извънакадемични автори. Особено голям интерес проявява към работата в началните училища, където се преподава по т.нар. „звучна метода”. За целта посещава редица училища, следи новоизлизащата специална литература и обогатява познанията си по тези методи, така че след завършване на Академията, той се специалист по тази метода. Под влияние на руската прогресивна педагогика, Й. Ковачев изгражда у себе си положително отношение към проблемите на образованието на жените и утвърждава човеколюбиво отношение към децата. Наред с идеите на руските педагози, Й. Ковачев възприема много възгледи и от западноевропейските учени, които по това време са популярни в Русия. В предговора на своята „Школска педагогия” (1873 г.) той пише, че за написването на тази книга е ползвал трудове на френски и немски педагози и други учени хора. По-късно, като професор във Висшето училище в София, за изготвяне на лекциите си, той разширява още повече кръга на ползваните автори.

 ПЕДАГОГИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

            След Киевската духовна академия, Й. Ковачев е изпратен от Одеското българско настоятелство за учител в Габровското класно училище през учебната 1867-1868 г.

Веднага след постъпване на работа се заема с изпълнение на задачата да въведе в учебната работа новата „звучна метода”. За тази цел той запознава с нея учителите в Габрово не само със словесни разяснения и показни уроци, но и чрез непосредствено ръководство на цялата работа в училището. Обстановката в училището се променя коренно съобразно изискванията на звучната метода. Й. Ковачев въвежда в класното училище и гимнастическите упражнения. Резултатите от дейността на новия учител се чувстват още през първите дни. За него започва да говори целият град. Това насочва вниманието и на турските власти. Особено ги озадачават гимнастическите упражнения, които твърде много наподобяват военна подготовка. За дейността на Й. Ковачев е уведомен Мидхад паша, управител на Русенския вилает. По негово нареждане каймакаминът на Габрово налага на Ковачев веднага да напусне града и да се прибере в Щип. По този начин учителят е принуден да прекъсне подхванатата реформаторска дейност и да се завърне в Щип при родителите си. Въпреки краткотрайната дейност в Габрово, делото му оставя следи и бива продължено и укрепено от Цвятко Самарджиев, който, макар и да не успява да усвои напълно новата метода, продължава да работи по нея и постига добри успехи. По-късно тази метода окончателно се утвърждава от новите учители – руски възпитаници Р. Каролев и Ив. Гюзелев, както и от Н. Саранов – един от най-изтъкнатите ученици на Й. Ковачев в Щипското педагогическо училище.

Една година след завръщането си в Щип, по покана на тамошните граждани, Ковачев е назначен за главен учител и като такъв работи три години. Тук развива разностранна педагогическа и културно-просветна дейност. Още в началото на работата си той заработва по новата метода; кани учителите от околните села да присъстват на уроците му, изнася им беседи, преустройва класното училище в заведение за подготовка на учители; открива неделно училище за възрастни; води курсове по търговско счетоводство; изнася лекции пред гражданите на различни теми.

Най-забележителното му дело е основаването на ПЪРВОТО ПЕДАГОГИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ (Богословско педагогическо училище) у нас през 1869 година. С това дело Й. Ковачев става родоначалник на педагогическото образование у нас и създава поколение учители – новатори, които дават своя ценен принос в развитието на нашето начално образование.

С дейността си на учител реформатор в Щип привлича вниманието на тогавашната наша общественост като вещ педагог, поради което при него се стичат ученици от различни краища на страната (Габрово, Плевен, София, Велес, Тиквеш, Прилеп и други градове).

Висока оценка за педагогическата му дейността е и назначаването му за училищен инспектор в Кюстендилската епархия. Това става през 1872 г. Така че Й. Ковачев става и първият училищен инспектор в страната ни. На него се възлага не само контролна и наставническа, но и сериозна реформаторска дейност. В кюстендилските училища той въвежда същия ред, който е установил преди това в щипското училище. За по-малко от една година Кюстендил се превръща в ново средище за разпространение на „звучната метода” и класно-урочната система на обучение.

Й. Ковачев въвежда форма на съвместно обучение на момчета и момичета, на което е горещ привърженик.

В същото време замисля да открие и в Кюстендил Духовно педагогическо училище. Започнатото от него реформаторско дело не се харесва на турските власти. Той се намира непрекъснато под наблюдение на властта, главно поради това, че е руски възпитаник, и бива уволнен.

След уволнението си от Кюстендил Й. Ковачев се прибира отново в Щип и се отдава на книжовна дейност. По това време той написва някои от трудовете си.

От 1874 г. до 1877 г. е главен учител в Прилеп, където се очаквало да се отвори едно централно училище за Македония. Тук разгръща забележителна реформаторска учителска и активна народопросветна дейност. Класното училище в Прилеп през този период се превръща в истинско средище за подготовка по новата метода, която Ковачев предава и тук с изключително майсторство.

„Несравним, неподражаем бе Ковачев, – пише един от колегите му в Прилепското училище – когато преподаваше по звучната метода в първоначалното отделение. Той бе предаден на нея от сърце и душа и работеше със страст и умение”.

В навечерието на Руско-турската война (1877 г.) турските власти не го оставят на спокойствие пак поради подозренията си към него като руски възпитаник. Й. Ковачев не се отнася с примирение към тяхното господство. Той изготвя изложение, което изпраща чрез специален пратеник до посланиците на Великите сили в Цариград, в което се описват страданията на българите в Прилепско. Изтъква се, че ако Русия не се намеси за подобряването на положението на поробените, има опасност те да приемат унията с Римокатолическата цзърква и ще се отклонят от източно-православната вяра. Това прави силно впечатление на граф Игнатиев. Той не допуска изложението да се предаде на другите посланици, успокоява пратеника и настоява да се предаде на населението, че Русия скоро ще го освободи.

Й. Ковачев е арестуван и изпратен в Солунския затвор. От затвора е освободен благодарение на „непосилните парични жертви” и застъпничеството на влиятелни евреи, негови приятели от Солун. Изключително голяма помощ му оказват и прилепчани, чиято обич успява да спечели.

След освобождението му от затвора, в продължение на почти цяла година, Ковачев е без работа и най-после със страх от нови преследвания, решава да избяга в току-що освободена България.

В България бележитият педагог има пълна възможност за народополезна дейност, заемайки високи и отговорни постове като: началник на отделение в Отдела за народното просвещение в Пловдив (1878 г.), губернски училищен инспектор в София (1879 г.), народен представител в Учредителното събрание в Търново, председател на Губернския съвет, главен секретар на Министерството на просветата, член на Държавния съвет (1881 г.), кмет на София и председател на Градска комисия (1885-1887 г.). След откриване на Висшето училище в София през 1888 г. става първият професор по педагогика , като заема катедрата по педагогика и преподава социология, педагогика, история на педагогиката и педагогическа психология.

Преди смъртта си през 1898 г. завещава в полза на университета значителна част от имуществото си.

Благодарение на разнообразната си педагогическа и обществено-културна дейност Й. Ковачев се ползва с голям авторитет както сред студентите, така и в обществото като цяло.

 КНИЖОВНА ДЕЙНОСТ

Освен с преподаване, Й. Ковачев усърдно се занимава и с книжовна дейност. Едва 30-годишен, той вече успява да състави две педагогически ръководства. Трябва да се отбележи, че основните му работи са написани преди Освобождението, и то главно в най-тясна връзка с неговата преподавателска и организаторска дейност като педагог.

1. ШКОЛСКА ПЕДАГОГИЯ, или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи. Книгата е съставена, когато Й. Ковачев е учител в Щипското педагогическо училище и негов директор. Завършена е през 1872 г., а е издадена от Д.В. Манчев през 1873 г.

2. БЪЛГАРСКИ БУКВАР ПО ЗВУЧНАТА МЕТОДА ЗА НАРОДНИТЕ ШКОЛИ. Съставен е също през 1872 г. Изграден е в процеса на работата му като учител. Същият буквар е издаден през 1875 г. На Й. Ковачев се приписва и друг БУКВАР ПО НАГЛЕДНА И ГЛАСНА МЕТОДА, издаден във Виена през 1874 г.

3. РЪКОВОДСТВО ЗА ПЪРВОНАЧАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ ПО „ЗВУЧНАТА МЕТОДА”. Издадено е след Освобождението (1879 г.). В него той излага метода, по който работи и който той пренася от Русия.

4. ВЪРХУ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА НАРОДНИТЕ ШКОЛИ. Статия, намерила място в едно от най-сериозните списания по онова време – Периодично списание (година І, кн. 9-12, 1876 г.), орган на Българското книжовно дружество (бъдещага Българска академия на науките). Тази публикация е забележителна с оригиналните идеи на автора.

5. ЕДНО МНЕНИЕ ВЪРХУ ОБЩИЯ ЕЗИК И ПРАВОПИСАНИЕ У НАС. Статия, отпечатана в списание „Ден” (бр. 16-17 от м.юни 1875 г.). Писана е по повод на една критична бележка за буквара на Й. Ковачев, поместена във в. „Напредък”.

След Освобождението Й. Ковачев пише по-малко трудове. През 1888 г. той превежда от френски език „Експериментална политика” от Л. Донат – френски общественик с либерални политически възгледи.

От краткия обзор върху дейността на Й. Ковачев се вижда, че той играе важна роля в развитието на нашата култура и в строителството на новата българска държава. С неговото име е свързан и определен етап от развитието на педагогическата мисъл у нас.

Й. Ковачев не отрича успехите на народното ни образование дотогава, но в него вижда много слабости, които и други наши възрожденски дейци нееднократно посочват.

Съзнанието за голямата изостаналост на учебното ни дело, в сравнение с напредналите европейски страни, го подтиква да се откаже от всяко друго поприще. Той се въодушевява от една голяма идея – да реорганизира народното училище върху модерни начала, за да могат бъдещите граждани да получават такова образование, каквото дават „преобразуваните народни училища в Германия и другаде по образована Европа”.

Характерно за него е и това, че от цялата сложност на образователните проблеми той се спира на първоначалното училище – най-близкото и достъпно за народа учебно заведение. Ковачев посвещава най-много сили, за да подобри методите на началното ограмотяване. Очевидно, той разбира, че правилното и бързо ограмотяване на децата на народа е първата и решаваща стъпка към реформирането на образованието и демократизирането на културата ни. В това отношение Й. Ковачев следва пътя на педагозите демократи Коменски, Песталоци, Ушински, Дистервег и други, които също разработват преди всичко проблемите на началното образование.

Като автор на педагогически трудове, Й. Ковачев се ръководи от идеята да създаде цялостна педагогическа система, или, както той се изразява „да види в книжовното дело на нашия народ нещо цяло, органически свързано в своите части”.

Това са големите задачи, на които Й. Ковачев посвещава цялата си многогодишна практическа и теоретическа дейност като педагог. Тази дейност определя и проблемите, които той разработва.

В своята „Школска педагогия” разглежда и някои въпроси от областта на физическото и нравственото възпитание, които включва в раздела за училищна хигиена. Там изразява правилни възгледи и дава полезни съвети.

Делото на Йосиф Ковачев е прекрасен пример за това каква могъща и непреодолима сила носи Новото в учението и живота.

Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, кн. 58 (от годишнина ХІ – книжка 4). С., 1899, 691-692.